7.12.2018 г., 1:11

Сизифов труд

942 1 6

Приветства народът новия ред,
изпълнен с красиви химери,
с дружно "Ура!" и хукна напред –
баира към новия ден да катери.

 

И уж не изглеждаше стръмно, но ето –
мъчно и дълго народът катери...
Измори се, подхлъзна се, падна в дерето –
дерето дълбоко на своето вчера.

А там го чакаше... новият ред
със нови красиви химери.
Ревна народът и хукна напред.
Напред и нагоре – към своето вчера.

 

Предари Безмузов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Остават водачите...
    някой трябва да търси
    други химери...
  • щом някои намират смисъл в безсмислието, да бутат! както се казва - всеки се спасява поединично!
  • Паленка, ако грешната цел е усилието на човека да изтърпи наказанието си, но все не успява, съвсем не е от простотия! Тарикатите успяват веднъж и след това...Кой им вярва?! Щом си решила да воюваш, ще получиш война! Но щом си благонамерен, ще спечелиш войната без битка.
  • Сизифов, ама труд... Труд, ама сизифов...
    Хубаво...
  • грешната мишена не е цел, а обреченост! ама Сизиф като е бил прост и вместо да "изтърколи камъка без да иска", продължил да си го бута - е така се раждат вицовете!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...