Излязох на брега,
вятърът погали нежно кожата ми.
Вълните се разбиваха
победени в острите скали,
разпръсквайки се
като счупени стъкла.
Припомняха ми теб!
Искам името ти да изкрещя!
Ще се върнеш ли?
Ще ме скриеш ли от света?
А от навдигащата се тъга!
Ако си те пожелая,
ще се сбъднеш ли?
Или ще ме оставиш да се
разбия в скалите като вълна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Thea's poetry Todos los derechos reservados
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
