Излязох на брега,
вятърът погали нежно кожата ми.
Вълните се разбиваха
победени в острите скали,
разпръсквайки се
като счупени стъкла.
Припомняха ми теб!
Искам името ти да изкрещя!
Ще се върнеш ли?
Ще ме скриеш ли от света?
А от навдигащата се тъга!
Ако си те пожелая,
ще се сбъднеш ли?
Или ще ме оставиш да се
разбия в скалите като вълна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Thea's poetry Todos los derechos reservados
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
