20.03.2024 г., 13:38

Скали

761 2 0

Излязох на брега,

вятърът погали нежно кожата ми.

Вълните се разбиваха

победени в острите скали,

разпръсквайки се

като счупени стъкла.

Припомняха ми теб!

Искам името ти да изкрещя!

Ще се върнеш ли?

Ще ме скриеш ли от света?

А от навдигащата се тъга!

Ако си те пожелая,

ще се сбъднеш ли?

Или ще ме оставиш да се

разбия в скалите като вълна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Thea's poetry Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...