20.03.2024 г., 13:38

Скали

754 2 0

Излязох на брега,

вятърът погали нежно кожата ми.

Вълните се разбиваха

победени в острите скали,

разпръсквайки се

като счупени стъкла.

Припомняха ми теб!

Искам името ти да изкрещя!

Ще се върнеш ли?

Ще ме скриеш ли от света?

А от навдигащата се тъга!

Ако си те пожелая,

ще се сбъднеш ли?

Или ще ме оставиш да се

разбия в скалите като вълна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Thea's poetry Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...