Излязох на брега,
вятърът погали нежно кожата ми.
Вълните се разбиваха
победени в острите скали,
разпръсквайки се
като счупени стъкла.
Припомняха ми теб!
Искам името ти да изкрещя!
Ще се върнеш ли?
Ще ме скриеш ли от света?
А от навдигащата се тъга!
Ако си те пожелая,
ще се сбъднеш ли?
Или ще ме оставиш да се
разбия в скалите като вълна.
© Thea's poetry All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
