Излязох на брега,
вятърът погали нежно кожата ми.
Вълните се разбиваха
победени в острите скали,
разпръсквайки се
като счупени стъкла.
Припомняха ми теб!
Искам името ти да изкрещя!
Ще се върнеш ли?
Ще ме скриеш ли от света?
А от навдигащата се тъга!
Ако си те пожелая,
ще се сбъднеш ли?
Или ще ме оставиш да се
разбия в скалите като вълна.
© Thea's poetry All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
