15 mar 2013, 15:25

Скица на надеждата

  Poesía
731 1 6

Вик на гларус,

тераса и куче.

Дребни жълтици в джоба на делника.

Чаша мастика,

лула недопушена,

вятър кротко прелиства вестници.

 

Суха дрямка наляга следобеда.

Синя песен звучи под клепачите.

Някак странно,

но вярвам ще мога

да се впиша, преди

да падне здрача.

 

Като дъх на делфин,

като фон на картина.

Като гущерче върху рамката на хоризонта.

Аз съм бучката лед

сред кристалите на мастиката

и с удоволствие се разделям

със своята форма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...