15 mar 2013, 15:25

Скица на надеждата

  Poesía
732 1 6

Вик на гларус,

тераса и куче.

Дребни жълтици в джоба на делника.

Чаша мастика,

лула недопушена,

вятър кротко прелиства вестници.

 

Суха дрямка наляга следобеда.

Синя песен звучи под клепачите.

Някак странно,

но вярвам ще мога

да се впиша, преди

да падне здрача.

 

Като дъх на делфин,

като фон на картина.

Като гущерче върху рамката на хоризонта.

Аз съм бучката лед

сред кристалите на мастиката

и с удоволствие се разделям

със своята форма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...