Вик на гларус,
тераса и куче.
Дребни жълтици в джоба на делника.
Чаша мастика,
лула недопушена,
вятър кротко прелиства вестници.
Суха дрямка наляга следобеда.
Синя песен звучи под клепачите.
Някак странно,
но вярвам ще мога
да се впиша, преди
да падне здрача.
Като дъх на делфин,
като фон на картина.
Като гущерче върху рамката на хоризонта.
Аз съм бучката лед
сред кристалите на мастиката
и с удоволствие се разделям
със своята форма.
© Красимир Чернев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
