15 мар. 2013 г., 15:25

Скица на надеждата

730 1 6

Вик на гларус,

тераса и куче.

Дребни жълтици в джоба на делника.

Чаша мастика,

лула недопушена,

вятър кротко прелиства вестници.

 

Суха дрямка наляга следобеда.

Синя песен звучи под клепачите.

Някак странно,

но вярвам ще мога

да се впиша, преди

да падне здрача.

 

Като дъх на делфин,

като фон на картина.

Като гущерче върху рамката на хоризонта.

Аз съм бучката лед

сред кристалите на мастиката

и с удоволствие се разделям

със своята форма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...