Скитам по безкрайни пътеки,
влизам в безгранични сърца,
оставам без дъх и без спомен,
мечтая, планувам, но и тъжа.
А някак резултата - еднакъв,
сякаш по единствения път вървя.
Накъде? Докъде? Към какво и кога?
Въпросите често връхлитат ума.
Без усилие нахлувам в нечие сърце,
отговори търся, но любовта ме влече.
Дърпа ме дръзко като в открито море,
аз бързо изплувам, ала отговорите - не.
Като скитница бродя аз отчаяно пак,
в себе си поглеждам и откривам там знак -
Пътят е единствен и посоката е една,
важни са ходът, темпото, мечтата и целта.
© pisanonqkudeneshto Todos los derechos reservados