Скитам по безкрайни пътеки,

влизам в безгранични сърца,

оставам без дъх и без спомен,

мечтая, планувам, но и тъжа.

А някак резултата - еднакъв,

сякаш по единствения път вървя.

Накъде? Докъде? Към какво и кога?

Въпросите често връхлитат ума.

Без усилие нахлувам в нечие сърце,

отговори търся, но любовта ме влече.

Дърпа ме дръзко като в открито море,

аз бързо изплувам, ала отговорите - не.

Като скитница бродя аз отчаяно пак,

в себе си поглеждам и откривам там знак -

Пътят е единствен и посоката е една,

важни са ходът, темпото, мечтата и целта.