Нощ пак се спуска, обгръща света,

вятърът носи безбрежна тъма.

Само улична лампа огря таз жена,

тая скитница, плачеща без душа.

Ръцете ù гладки били - сега загрубели,

лицето красиво било с очи заискрели.

И нявга било е това мило момиче

не таз жена, а малко кокиче.

Животът утъпкал бе туй цвете красиво,

носещо пролетта в сърцето игриво.

В краката ù локва горчиви сълзи,

рисуващи хиляди погубени мечти.

Лампата свети над таз бледа жена,

но в нейния мрак няма лъч светлина.

Само сенки на хора, мечти и дела -

един отминал живот на скитница.