Скитница
897
0
1
Нощ пак се спуска, обгръща света,
вятърът носи безбрежна тъма.
Само улична лампа огря таз жена,
тая скитница, плачеща без душа.
Ръцете ù гладки били - сега загрубели,
лицето красиво било с очи заискрели.
И нявга било е това мило момиче
не таз жена, а малко кокиче.
Животът утъпкал бе туй цвете красиво,
носещо пролетта в сърцето игриво.
В краката ù локва горчиви сълзи,
рисуващи хиляди погубени мечти.
Лампата свети над таз бледа жена,
но в нейния мрак няма лъч светлина.
Само сенки на хора, мечти и дела -
един отминал живот на скитница.
© Роси Кралева All rights reserved.
