6 ago 2015, 20:07  

Скитница 

  Poesía
343 0 4

Скиташ спокойно ти във нощта.

Обикаляш звезди и планети.

За тебе вселената няма врата.

Имаш си някакви свои пътеки.

 

Разговаряш свободно с Простора.

Ангели идват при теб за съвет.

Забрави ли факта, че ние сме хора.

Забрави ли това, че ти си човек.

 

Но идва зората и ти се завръщаш.

В наш'та прекрасна, грешна Земя.

Оглеждаш се плахо. Сама си във къщи.

Скитнице волна, защо тук си сама?

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
    Радвам се, че все на някои е допаднало!
    Хубава вечер ви желая!
  • Много ми допадна, Ник, творбата ти. Често нощем летя в простора и със
    звездите щастлива говоря и те ме обгръщат с любов. А някога някой ме грабва и носи в далечни не чути места, но в утрото тихичко аз замълчавам и не разказвам за тези неща. Май скитница аз съм, но много
    щастлива!
    Поздравявам те за творбата, която ме накара да бъда толкова искрена или възбуди фатазията ми! Хубава вечер!
  • "...Скитници сме всички в този свят...!!!"
  • Бих нарекъл лирическата земна Скитница между звездите, Ник, по аналогия със заглавието на известния роман на Джек Лондон. Много романтичен и докосващ текст. Искрен поздрав за написаното!
Propuestas
: ??:??