Скиташ спокойно ти във нощта.
Обикаляш звезди и планети.
За тебе вселената няма врата.
Имаш си някакви свои пътеки.
Разговаряш свободно с Простора.
Ангели идват при теб за съвет.
Забрави ли факта, че ние сме хора.
Забрави ли това, че ти си човек.
Но идва зората и ти се завръщаш.
В наш'та прекрасна, грешна Земя.
Оглеждаш се плахо. Сама си във къщи.
Скитнице волна, защо тук си сама?
© Ник Желев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
