6.08.2015 г., 20:07  

Скитница

483 0 4

Скиташ спокойно ти във нощта.

Обикаляш звезди и планети.

За тебе вселената няма врата.

Имаш си някакви свои пътеки.

 

Разговаряш свободно с Простора.

Ангели идват при теб за съвет.

Забрави ли факта, че ние сме хора.

Забрави ли това, че ти си човек.

 

Но идва зората и ти се завръщаш.

В наш'та прекрасна, грешна Земя.

Оглеждаш се плахо. Сама си във къщи.

Скитнице волна, защо тук си сама?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
    Радвам се, че все на някои е допаднало!
    Хубава вечер ви желая!
  • Много ми допадна, Ник, творбата ти. Често нощем летя в простора и със
    звездите щастлива говоря и те ме обгръщат с любов. А някога някой ме грабва и носи в далечни не чути места, но в утрото тихичко аз замълчавам и не разказвам за тези неща. Май скитница аз съм, но много
    щастлива!
    Поздравявам те за творбата, която ме накара да бъда толкова искрена или възбуди фатазията ми! Хубава вечер!
  • "...Скитници сме всички в този свят...!!!"
  • Бих нарекъл лирическата земна Скитница между звездите, Ник, по аналогия със заглавието на известния роман на Джек Лондон. Много романтичен и докосващ текст. Искрен поздрав за написаното!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....