25 oct 2019, 7:51

Скитница

1.4K 2 0

Пътувам по света

скитам се, творя.

Мечтая себе си да споделя

да бъда ценна, да горя!  

 

Рисувам, пея в красота,

Земята гали моите стъпала,

потъвам с радост в нейните недра

изпълнена с хармония и тишина.

 

Морски брегове и синева

са част от моята съдба...

Обгръщат сетивата

и ме даряват с вътрешна отплата.

 

Аз дишам дълбоко, затварям очи

усещам в сърцето си чужди съдби.

Докосвам ги нежно като с перце

и болката стопява се под моите ръце.

 

Енергия чиста, любов и красота

дарявам на света, от сърце и от душа.

Обичам хората, обичам живота.

Обичам безвремието, не нося хомота

на чуждото “трябва”, на светски окови

градя света върху свои основи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Трендафилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...