25 oct 2019, 7:51

Скитница

1.4K 2 0

Пътувам по света

скитам се, творя.

Мечтая себе си да споделя

да бъда ценна, да горя!  

 

Рисувам, пея в красота,

Земята гали моите стъпала,

потъвам с радост в нейните недра

изпълнена с хармония и тишина.

 

Морски брегове и синева

са част от моята съдба...

Обгръщат сетивата

и ме даряват с вътрешна отплата.

 

Аз дишам дълбоко, затварям очи

усещам в сърцето си чужди съдби.

Докосвам ги нежно като с перце

и болката стопява се под моите ръце.

 

Енергия чиста, любов и красота

дарявам на света, от сърце и от душа.

Обичам хората, обичам живота.

Обичам безвремието, не нося хомота

на чуждото “трябва”, на светски окови

градя света върху свои основи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Трендафилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...