25.10.2019 г., 7:51

Скитница

1.4K 2 0

Пътувам по света

скитам се, творя.

Мечтая себе си да споделя

да бъда ценна, да горя!  

 

Рисувам, пея в красота,

Земята гали моите стъпала,

потъвам с радост в нейните недра

изпълнена с хармония и тишина.

 

Морски брегове и синева

са част от моята съдба...

Обгръщат сетивата

и ме даряват с вътрешна отплата.

 

Аз дишам дълбоко, затварям очи

усещам в сърцето си чужди съдби.

Докосвам ги нежно като с перце

и болката стопява се под моите ръце.

 

Енергия чиста, любов и красота

дарявам на света, от сърце и от душа.

Обичам хората, обичам живота.

Обичам безвремието, не нося хомота

на чуждото “трябва”, на светски окови

градя света върху свои основи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Трендафилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...