25.10.2019 г., 7:51

Скитница

1.4K 2 0

Пътувам по света

скитам се, творя.

Мечтая себе си да споделя

да бъда ценна, да горя!  

 

Рисувам, пея в красота,

Земята гали моите стъпала,

потъвам с радост в нейните недра

изпълнена с хармония и тишина.

 

Морски брегове и синева

са част от моята съдба...

Обгръщат сетивата

и ме даряват с вътрешна отплата.

 

Аз дишам дълбоко, затварям очи

усещам в сърцето си чужди съдби.

Докосвам ги нежно като с перце

и болката стопява се под моите ръце.

 

Енергия чиста, любов и красота

дарявам на света, от сърце и от душа.

Обичам хората, обичам живота.

Обичам безвремието, не нося хомота

на чуждото “трябва”, на светски окови

градя света върху свои основи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Трендафилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...