25.10.2019 г., 7:51

Скитница

1.4K 2 0

Пътувам по света

скитам се, творя.

Мечтая себе си да споделя

да бъда ценна, да горя!  

 

Рисувам, пея в красота,

Земята гали моите стъпала,

потъвам с радост в нейните недра

изпълнена с хармония и тишина.

 

Морски брегове и синева

са част от моята съдба...

Обгръщат сетивата

и ме даряват с вътрешна отплата.

 

Аз дишам дълбоко, затварям очи

усещам в сърцето си чужди съдби.

Докосвам ги нежно като с перце

и болката стопява се под моите ръце.

 

Енергия чиста, любов и красота

дарявам на света, от сърце и от душа.

Обичам хората, обичам живота.

Обичам безвремието, не нося хомота

на чуждото “трябва”, на светски окови

градя света върху свои основи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Трендафилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....