24 dic 2007, 11:24

Скитник

  Poesía
722 0 5
 

Скитник

 

Къде отиваш, пътнико самотен?

Къде ще дириш таз вечер ти подслон?

Нима на тебе, пътнико самотен,

ти е нужно повече от онзи небосклон,

който твоя поглед всеки ден съзира,

а вечер сънуваш го светъл и кристален,

и който зиме и лете над тебе прозира

и разкрива ти свят нереален?

Ще ти кажа нещо, самотнико скитащ -

ти си щастливец с красива съдба!

Ти си свободен и силата имаш

да си  скитник и да си щастлив от това!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...