Скитник

Студените стени на мъглата

бавно обгръщат сърцето ми.

Очите пак сълзят от твоя мирис,

донесен  ми от вятъра,

а не можех сетивата си да спра.

Насочил поглед към звездите,

търсех сребристата мечта,

посипала се над душите

на две тъй чувствени тела.

Сред парещата болка на думите

и непрогледна мрачна суета,

не виждах изгрева на дните

в очертанията на младата Луна.

И скитник си оставам през годините

на определената от мен съдба.