Скитник
Студените стени на мъглата
бавно обгръщат сърцето ми.
Очите пак сълзят от твоя мирис,
донесен ми от вятъра,
а не можех сетивата си да спра.
Насочил поглед към звездите,
търсех сребристата мечта,
посипала се над душите
на две тъй чувствени тела.
Сред парещата болка на думите
и непрогледна мрачна суета,
не виждах изгрева на дните
в очертанията на младата Луна.
И скитник си оставам през годините
на определената от мен съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Малинов Всички права запазени
