Скитник в сърцето си приютих...
Хранех се с кравта от врата му...
Играех си с душата му...
Тя ми даваше сили...
Умираше бавно той... но с усмивка.
Сълзите му не бяха солени...
А мечтите му не бяха забранени...
Проблемът беше, че вече беше умрял.
© Elena Marako Todos los derechos reservados