tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
15 nov 2006, 13:56

Скитник и грешница 

  Poesía
1046 0 6

По пътищата знайни и незнайни,

през реки, планини и долини

ти скиташе с години дълготрайни,

за да избягаш от мен и спомените ни.


Твоя спътница бе болката позната,

която парещо изгаряше душата,

защото самотата стана твоя сянка,

за да те следва и трови като пепелянка.


Ти скитник мрачен си в този свят,

а грешница, тъгуваща по теб, съм аз,

защото искам да си с мене непрестанно,

защото не спрях да те обичам всеотдайно.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хехе но мрачен аз не съм.. дори прекрасен съм във твоя сън..
  • Благодаря на всички ви за хубавите думи
    Ради, "години дълготрайни", защото годините без дадения човек не се равняваха на 365 дни, а на цяла вечностТова е в буквален смисъл, а що се отнася до стихотворната форма...предполагам, че просто така ми е дошло на умКогато пиша не се замислям много, много какви думи използвамБлагодаря още веднъж на всички ви, поздрави и целувки от мен
  • Хубав стих, но защо години дълготрайни? Помисли върху това.Поздрави!
  • Чудесно е!!!

    Поздрави
  • Поздрави и от мен
  • Хубаво е.
    Може би, само малко още му трябва ...

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??