15 нояб. 2006 г., 13:56

Скитник и грешница

1.3K 0 6

По пътищата знайни и незнайни,

през реки, планини и долини

ти скиташе с години дълготрайни,

за да избягаш от мен и спомените ни.


Твоя спътница бе болката позната,

която парещо изгаряше душата,

защото самотата стана твоя сянка,

за да те следва и трови като пепелянка.


Ти скитник мрачен си в този свят,

а грешница, тъгуваща по теб, съм аз,

защото искам да си с мене непрестанно,

защото не спрях да те обичам всеотдайно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хехе но мрачен аз не съм.. дори прекрасен съм във твоя сън..
  • Благодаря на всички ви за хубавите думи
    Ради, "години дълготрайни", защото годините без дадения човек не се равняваха на 365 дни, а на цяла вечностТова е в буквален смисъл, а що се отнася до стихотворната форма...предполагам, че просто така ми е дошло на умКогато пиша не се замислям много, много какви думи използвамБлагодаря още веднъж на всички ви, поздрави и целувки от мен
  • Хубав стих, но защо години дълготрайни? Помисли върху това.Поздрави!
  • Чудесно е!!!

    Поздрави
  • Поздрави и от мен

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...