По пътищата знайни и незнайни,
през реки, планини и долини
ти скиташе с години дълготрайни,
за да избягаш от мен и спомените ни.
Твоя спътница бе болката позната,
която парещо изгаряше душата,
защото самотата стана твоя сянка,
за да те следва и трови като пепелянка.
Ти скитник мрачен си в този свят,
а грешница, тъгуваща по теб, съм аз,
защото искам да си с мене непрестанно,
защото не спрях да те обичам всеотдайно.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Това е в буквален смисъл, а що се отнася до стихотворната форма...предполагам, че просто така ми е дошло на умКогато пиша не се замислям много, много какви думи използвамБлагодаря още веднъж на всички ви, поздрави и целувки от мен
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
