По пътищата знайни и незнайни,
през реки, планини и долини
ти скиташе с години дълготрайни,
за да избягаш от мен и спомените ни.
Твоя спътница бе болката позната,
която парещо изгаряше душата,
защото самотата стана твоя сянка,
за да те следва и трови като пепелянка.
Ти скитник мрачен си в този свят,
а грешница, тъгуваща по теб, съм аз,
защото искам да си с мене непрестанно,
защото не спрях да те обичам всеотдайно.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Това е в буквален смисъл, а що се отнася до стихотворната форма...предполагам, че просто така ми е дошло на умКогато пиша не се замислям много, много какви думи използвамБлагодаря още веднъж на всички ви, поздрави и целувки от мен
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
