12 nov 2016, 18:46  

Скитник под звездите

  Poesía
1.2K 9 18

Изгуби се отделният човек,
удавен от световните проблеми.
За бъдещето няма вече лек,
щом цели континенти са ранени.

Взел раница на гръб тръгни пеша,
натам, където видят ти очите.
И все ще стигнеш сам сред пустошта
до Меката бездънна на звездите.

Животът трябва да е път към храм,
до който не долитат даже птици.
Видение и непристъпен блян
на разширените от щастие зеници.

Какъв е смисълът от този свят,
засял с нещастие последните пътеки?
Трагично е дори да си богат
в проклятието тегнещо навеки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много актуално звучи...!!!!!!!!!!!!!!!
  • "Животът трябва да е път към храм..." Поздравления, много искрено и правдиво!
  • Страхотен финал, емоционална риторика..., - тази въпросителна интонация и тъжен диалог, провокират силно емоционално въздействие...!!!
    Какъв е смисълът от този свят,
    засял с нещастие последните пътеки?
    Трагично е дори да си богат
    в проклятието тегнещо навеки!
  • Хареса ми стиха ти ,Младене!Поздравления!
  • Усетих твоята загриженост за съдбата на света и на отделния човек, Мисана.
    Философските разсъждения винаги натъжават, защото проникват в тъмните сфери на живота...
    И добре, че я има любовта, за да хвърли светлина над всичко.
    Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....