12 nov 2016, 18:46  

Скитник под звездите

  Poesía
1.2K 9 18

Изгуби се отделният човек,
удавен от световните проблеми.
За бъдещето няма вече лек,
щом цели континенти са ранени.

Взел раница на гръб тръгни пеша,
натам, където видят ти очите.
И все ще стигнеш сам сред пустошта
до Меката бездънна на звездите.

Животът трябва да е път към храм,
до който не долитат даже птици.
Видение и непристъпен блян
на разширените от щастие зеници.

Какъв е смисълът от този свят,
засял с нещастие последните пътеки?
Трагично е дори да си богат
в проклятието тегнещо навеки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много актуално звучи...!!!!!!!!!!!!!!!
  • "Животът трябва да е път към храм..." Поздравления, много искрено и правдиво!
  • Страхотен финал, емоционална риторика..., - тази въпросителна интонация и тъжен диалог, провокират силно емоционално въздействие...!!!
    Какъв е смисълът от този свят,
    засял с нещастие последните пътеки?
    Трагично е дори да си богат
    в проклятието тегнещо навеки!
  • Хареса ми стиха ти ,Младене!Поздравления!
  • Усетих твоята загриженост за съдбата на света и на отделния човек, Мисана.
    Философските разсъждения винаги натъжават, защото проникват в тъмните сфери на живота...
    И добре, че я има любовта, за да хвърли светлина над всичко.
    Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...