vega666 (Младен Мисана)
1673 14319
12.11.2016 г., 18:46 ч.  

Скитник под звездите 

  Поезия
1040 9 18

Изгуби се отделният човек,
удавен от световните проблеми.
За бъдещето няма вече лек,
щом цели континенти са ранени.

Взел раница на гръб тръгни пеша,
натам, където видят ти очите.
И все ще стигнеш сам сред пустошта
до Меката бездънна на звездите.

Животът трябва да е път към храм,
до който не долитат даже птици.
Видение и непристъпен блян
на разширените от щастие зеници.

Какъв е смисълът от този свят,
засял с нещастие последните пътеки?
Трагично е дори да си богат
в проклятието тегнещо навеки!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много актуално звучи...!!!!!!!!!!!!!!!
  • "Животът трябва да е път към храм..." Поздравления, много искрено и правдиво!
  • Страхотен финал, емоционална риторика..., - тази въпросителна интонация и тъжен диалог, провокират силно емоционално въздействие...!!!
    Какъв е смисълът от този свят,
    засял с нещастие последните пътеки?
    Трагично е дори да си богат
    в проклятието тегнещо навеки!
  • Хареса ми стиха ти ,Младене!Поздравления!
  • Усетих твоята загриженост за съдбата на света и на отделния човек, Мисана.
    Философските разсъждения винаги натъжават, защото проникват в тъмните сфери на живота...
    И добре, че я има любовта, за да хвърли светлина над всичко.
    Поздрави!
  • "Трагично е дори да си богат
    в проклятието тегнещо навеки!"

    Привет, Младене! При теб се спирам винаги с надежда за духовно извисяване!
    Не ме подведе и този път, благодаря ти!
  • Нещата са много прости наистина...просто дръж раничката готова за път. Нещата стават сложни обаче ако тръгнеш по готови пътища, не дай Боже по магистали, и както е казал народа - зле придружен..))) Много ми хареса!
  • "Животът трябва да е път към храм" - ей тук съм съгласен с теб, Младене! Много ми харесва стихотворението! Поздравления!
  • Всички сме скитници под звездите... За сетен път се прекланям пред таланта ти! С твое позволение слагам в любими. Поздравления!
  • Много екзистенциално! Мен този род мисли не ми дават мира, особено след някое спъване по равното... и ти си неспокойна душа. Хубав, мъжки стих
  • С Росица! Поздрав!
  • Поклон пред творбата и таланта ви!
    Само една ваша творба съм прочела
    досега, но прочетох и много душевност...
  • Всеки път,като чета твое произведение се потапям в твоя реализъм,който определено ми влияе отрезвяващоОт началото до края държиш читателя и казваш толкова много истина само в няколко реда.Това не всеки го може,аз само мога да се поклоня:
    "Животът трябва да е път към храм,
    до който не долитат даже птици.
    Видение и непристъпен блян
    на разширените от щастие зеници". Относно последните два реда,много силен завършек!
  • До сега не бях те коментирал и не защото ...
    сте ми чужд!
    Но ще повторя туй което каза...
    Какъв е смисълът от този свят,
    засял с нещастие пътеки...?
    Трагично е дори да си богат
    в проклятието тегнещо навеки!

    Поздрави и моля...!?
  • !!!
  • Прекрасно е! Почитания !
  • "Изгуби се отделният човек,
    удавен от световните проблеми.
    За бъдещето няма вече лек,
    щом цели континенти са ранени."
    Споделям...
  • Животът трябва да е път към храм"
    до който не долитат даже птици"

    Много образно казано. Но Младен аз миля, а и много ми се иска Всяка човешка душа да бъде ХРАМ за другия до тебе, за да не се изгубваш в света.И докосването до човешкият храм да бъде лесно и достъпно, поне за любимия човек
Предложения
: ??:??