Скитник под звездите
Изгуби се отделният човек,
удавен от световните проблеми.
За бъдещето няма вече лек,
щом цели континенти са ранени.
Взел раница на гръб тръгни пеша,
натам, където видят ти очите.
И все ще стигнеш сам сред пустошта
до Меката бездънна на звездите.
Животът трябва да е път към храм,
до който не долитат даже птици.
Видение и непристъпен блян
на разширените от щастие зеници.
Какъв е смисълът от този свят,
засял с нещастие последните пътеки?
Трагично е дори да си богат
в проклятието тегнещо навеки!
© Младен Мисана All rights reserved.
