Опознахме се на водки три,
след туй сменихме джаза.
В новия... след три, уви
смелост ме нагази.
Разправя ми, че е летец
и скачал с парашут.
Аз нали съм си храбрец-
ето ни в маршрутка.
Аероклуба ей го де е...
Надяваме такъми.
Там горе вятърът ще вее
моите чалъми.
Главата в люка се заклещи,
дебела е горката.
Там долу вече палят свещи.
Треперят ми краката.
Здрав съм, ама як ритник
пътя ми посочи.
Заглъхна в ужас моя вик,
следва: многоточие...
Как си бе, пияна скицо? -
Вятъра ми зашептя...
- Също като волна птица...
Летя си и... серА.
© Хухавел Кайлъшки Todos los derechos reservados