3 ago 2007, 23:45

Скорост

  Poesía
941 0 5
Със скоростта аз се раждам! Живея отново!
Адреналинът разбързва моето сърце!
На пътя се чувствам по-силен от „Него”.
Газта ще настъпвам, пък нека ме спре!

Там далеч, със бясна надежда,
ще избягам от теб, от мен и от „тях”.
Пък нека се питат – кой там поглежда –
ще карам, летя, не, не ме е страх.

Но магистралата свърши, скоростта отшумя.
Нощта ни прибира във своята прегръдка.
Сега е време за други дела,
а утре сутрин, непознат съм, отново препускащ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми хареса!Тя скоростта май на всеки се ослажда Дава сила,нали?!
    Поздрави
  • Благодаря за коментарите!
  • Оприличих героя ти със себе си. Бензинът е в кръвта ми, а твоето стихотворение ме накара да се усмихна най-сетне днес. Точно днес на магистралаата адреналина бе зад мен, аз го бях изпреварил и го гледах в огледалото Поздрави!
  • Поздравления!!!
  • Много ми хареса...Обичам бързите скорости! Усещам талант...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...