Със скоростта аз се раждам! Живея отново!
Адреналинът разбързва моето сърце!
На пътя се чувствам по-силен от „Него”.
Газта ще настъпвам, пък нека ме спре!
Там далеч, със бясна надежда,
ще избягам от теб, от мен и от „тях”.
Пък нека се питат – кой там поглежда –
ще карам, летя, не, не ме е страх.
Но магистралата свърши, скоростта отшумя.
Нощта ни прибира във своята прегръдка.
Сега е време за други дела,
а утре сутрин, непознат съм, отново препускащ.