Jolly_Roger (Рефицул)
58 392
3.08.2007 г., 23:45 ч.

Скорост 

  Поезия
768 0 5
Със скоростта аз се раждам! Живея отново!
Адреналинът разбързва моето сърце!
На пътя се чувствам по-силен от „Него”.
Газта ще настъпвам, пък нека ме спре!

Там далеч, със бясна надежда,
ще избягам от теб, от мен и от „тях”.
Пък нека се питат – кой там поглежда –
ще карам, летя, не, не ме е страх.

Но магистралата свърши, скоростта отшумя.
Нощта ни прибира във своята прегръдка.
Сега е време за други дела,
а утре сутрин, непознат съм, отново препускащ.

© Рефицул Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен ми хареса!Тя скоростта май на всеки се ослажда Дава сила,нали?!
    Поздрави
  • Благодаря за коментарите!
  • Оприличих героя ти със себе си. Бензинът е в кръвта ми, а твоето стихотворение ме накара да се усмихна най-сетне днес. Точно днес на магистралаата адреналина бе зад мен, аз го бях изпреварил и го гледах в огледалото Поздрави!
  • Поздравления!!!
  • Много ми хареса...Обичам бързите скорости! Усещам талант...
Предложения
: ??:??