Напира преди теб и те увлича,
замъква те коварно към пропастта,
от най-високото те хвърля,
летиш надолу, доволен от това.
Едва сглобил разпилените сегменти,
захласнат, пак си на ръба,
в тунел от мания с единствена посока,
предизвикана от гибелта...
Кракът неволно се поддава на импулс,
педалът те изпъва с подивяла газ,
вдишваш жадно оловно изпарение,
оставяш спомен - облак прах.
В надпревара палиш се, и те възбужда,
диверсия от бърза страст!
Любовно драскане на октанови чувства,
целта отмерва се със скорост в час!
© Misteria Vechna Todos los derechos reservados