Jun 27, 2017, 7:42 PM

Скорост

  Poetry » Other
390 0 0

Напира преди теб и те увлича,

замъква те коварно към пропастта,
от най-високото те хвърля,
летиш надолу, доволен от това.

 

Едва сглобил разпилените сегменти,
захласнат, пак си на ръба,
в тунел от мания с единствена посока,
предизвикана от гибелта...

 

Кракът неволно се поддава на импулс,
педалът те изпъва с подивяла газ,
вдишваш жадно оловно изпарение,
оставяш спомен - облак прах.

 

В надпревара палиш се, и те възбужда,
диверсия от бърза страст!
Любовно драскане на октанови чувства,
целта отмерва се със скорост в час!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...