8 ene 2010, 22:10

Скрих се 

  Poesía
1096 1 2



Скрих душата си от хората,
за да не бъда наранена,
с времето си сложих маската,
една илюзия фалшиво съвършена.

Сега никoй не подозира
за  урагана вътре в мен,
единствено във маската се взират
и лапват въдицата ден след ден...

А аз горя, изригвам и се разпилявам,
хем играя, хем себе си раздавам
и в един момент осъзнавам,
че маската не ми е чужда,
че това съм всъщност аз... признавам,
просто да се скрия имах нужда!

© Надето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??