Скрих душата си от хората,
за да не бъда наранена,
с времето си сложих маската,
една илюзия фалшиво съвършена.
Сега никoй не подозира
за урагана вътре в мен,
единствено във маската се взират
и лапват въдицата ден след ден...
А аз горя, изригвам и се разпилявам,
хем играя, хем себе си раздавам
и в един момент осъзнавам,
че маската не ми е чужда, ...