Скрити спомени
Още чувам звуци на китара,
още усещам аромата на сено,
още помня конюшнята стара
и моята истинска първа любов...
Още имам белега на моето коляно,
останал от нашите шумни игри,
спомени много, но детството го няма,
а днес изобщо помниш ли ме ти?!
Още пазя дългата си шарена пола,
която обожаваше да се върти,
още помня хълма, нашите места,
където все ме водеше ти...
Още си спомням тази наша песен,
изпълнена с любов и много страст,
изглежда, ама не е никак лесно,
най-щастливите си дни да забравя аз...
Още всичко ме завръща там,
сред спомените си постоянно пътувам,
само че те обичам още знам,
но едва ли пак някога ще те целувам...
Още пазя нашите мечти,
с дъх на лято и узряло жито,
но едва ли предполагаш ти,
че тези спомени са в мене още скрити...
06.08.2011
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados