17.09.2011 г., 23:18

Скрити спомени

611 0 1

Скрити спомени

 

Още чувам звуци на китара,

още усещам аромата на сено,

още помня конюшнята стара

и моята истинска първа любов...

 

Още имам белега на моето коляно,

останал от нашите шумни игри,

спомени много, но детството го няма,

а днес изобщо помниш ли ме ти?!

 

Още пазя дългата си шарена пола,

която обожаваше да се върти,

още помня хълма, нашите места,

където все ме водеше ти...

 

Още си спомням тази наша песен,

изпълнена с любов и много страст,

изглежда, ама не е никак лесно,

най-щастливите си дни да забравя аз...

 

Още всичко ме завръща там,

сред спомените си постоянно пътувам,

само че те обичам още знам,

но едва ли пак някога ще те целувам...

 

Още пазя нашите мечти,

с дъх на лято и узряло жито,

но едва ли предполагаш ти,

че тези спомени са в мене още скрити...

 

06.08.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....