В лоното на мразовитите нощи,
когато в полето само вълците вият,
а моят огън незагаснал е още
и пламъците езичета дълги извиват,
тогава в душата ражда се нещо,
което под снега е останало скрито ...
С него ще дочакам утро различно,
дузина сърца ще нарисувам в снега,
до всяко от тях ще бодна кокиче
със скътана в стъбълцето зелена мечта
и така, все още неразлиствани,
ще ги оставя да се сбъдват в света, ...