21.01.2016 г., 17:50 ч.

Скритото 

  Поезия
202 0 3

 

 

 

В лоното на мразовитите нощи,

когато в полето само вълците вият,

а моят огън незагаснал е още

и пламъците езичета дълги извиват,

тогава в душата ражда се нещо,

което под снега е останало скрито ...

С него ще дочакам утро различно,

дузина сърца ще нарисувам в снега,

до всяко от тях ще бодна кокиче

със скътана в стъбълцето зелена мечта 

и така, все още неразлиствани,

ще ги оставя да се сбъдват в света,

всяко с табелка: "До поискване" ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??