Jan 21, 2016, 5:50 PM

Скритото

  Poetry
393 0 3

 

 

 

В лоното на мразовитите нощи,

когато в полето само вълците вият,

а моят огън незагаснал е още

и пламъците езичета дълги извиват,

тогава в душата ражда се нещо,

което под снега е останало скрито ...

С него ще дочакам утро различно,

дузина сърца ще нарисувам в снега,

до всяко от тях ще бодна кокиче

със скътана в стъбълцето зелена мечта 

и така, все още неразлиствани,

ще ги оставя да се сбъдват в света,

всяко с табелка: "До поискване" ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...