koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K

27 feb 2014, 11:18

Скръбта

Poesía » Otra

622 0 8

Когато

след мен се затвори

последната земна врата,

небето

око ще отвори

да види оттам вечерта.

А звездните

сини простори

отварят ми нова врата.

Луната

пътека ще стори

по нея да мине скръбта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Приятели!Много съм радостен за прочита,коментариите и оценките!трогнат съм от вниманието!Бъдете здрави!Сърдечни поздрави!!!!

2014-02-28T14:47:02+02:00
etimargi (Y. Panda)

Луната
пътека ще стори
по нея да мине скръбта...

Страхотно

2014-02-28T12:55:25+02:00
Sanvali (Санвали)

Силно докосващо, Никола!

Поздрав!

2014-02-28T09:28:16+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Харесах!

2014-02-28T07:59:54+02:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Да,скръбта понякога идва толкова неочаквана и нежелана,и ме кара все по-често да се замислям,а ти си написал толкова трогателен стих за нея!Поздрави,но дано нейната пътека да е далечна и все още недостижима...

2014-02-27T22:29:22+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0