27 feb 2014, 11:18

Скръбта 

  Poesía » Otra
474 0 8

Когато

след мен се затвори

последната земна врата,

небето

око ще отвори

да види оттам вечерта.

 

А звездните

сини простори

отварят ми нова врата.

Луната

пътека ще стори

по нея да мине скръбта...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Приятели!Много съм радостен за прочита,коментариите и оценките!трогнат съм от вниманието!Бъдете здрави!Сърдечни поздрави!!!!
  • Луната
    пътека ще стори
    по нея да мине скръбта...

    Страхотно
  • Силно докосващо, Никола!

    Поздрав!
  • Харесах!
  • Да,скръбта понякога идва толкова неочаквана и нежелана,и ме кара все по-често да се замислям,а ти си написал толкова трогателен стих за нея!Поздрави,но дано нейната пътека да е далечна и все още недостижима...
  • Хубав стих, но..., мисля като Жанет!
  • Харесах...
  • Не отваряй още вратите за нанякъде, ако е решила и през ключалката може да мине скръбта. До тогава не я отпращай, част от цялото е.
    Задържах се тук...
Propuestas
: ??:??