27.02.2014 г., 11:18

Скръбта

620 0 8

Когато

след мен се затвори

последната земна врата,

небето

око ще отвори

да види оттам вечерта.

 

А звездните

сини простори

отварят ми нова врата.

Луната

пътека ще стори

по нея да мине скръбта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели!Много съм радостен за прочита,коментариите и оценките!трогнат съм от вниманието!Бъдете здрави!Сърдечни поздрави!!!!
  • Луната
    пътека ще стори
    по нея да мине скръбта...

    Страхотно
  • Силно докосващо, Никола!

    Поздрав!
  • Харесах!
  • Да,скръбта понякога идва толкова неочаквана и нежелана,и ме кара все по-често да се замислям,а ти си написал толкова трогателен стих за нея!Поздрави,но дано нейната пътека да е далечна и все още недостижима...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...