Скръбта
Когато
след мен се затвори
последната земна врата,
небето
око ще отвори
да види оттам вечерта.
А звездните
сини простори
отварят ми нова врата.
Луната
пътека ще стори
по нея да мине скръбта...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Feb 27, 2014, 11:18 AM
Comments
Comments
-
Благодаря, Приятели!Много съм радостен за прочита,коментариите и оценките!трогнат съм от вниманието!Бъдете здрави!Сърдечни поздрави!!!! -
-
-
-
Да,скръбта понякога идва толкова неочаквана и нежелана,и ме кара все по-често да се замислям,а ти си написал толкова трогателен стих за нея!Поздрави,но дано нейната пътека да е далечна и все още недостижима...
Страхотно Editor's choice
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
