Скръбта на Диоген
Скръбта си изплачи ми, Диоген!
Защо до днес човека не намери?
Издъхна ли божественият ген
в пръстта на неизбежните химери?
Все още ли със факлата в ръка
се взираш сам сред шумната агора -
да бъдеш неудобната треска
в петите на тъй веселите хора?
И слънцето ти кой ли затъмни -
сатрап или обречен повелител?
Живя ли някой мъдрите ти дни
сред космоса на твоята обител?
В лъчите на безмерния простор
защо ти беше делва на Кибела,
когато мъдростта е метеор,
за който няма граници в предела?
Сълза пролял, ти правиш ме честит,
едничкия ти зов да проумея -
скръбта е полет на космополит,
обречен от решетките на Гея.
(Тленен остатък)
© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, Мариана и Валентин! Бъдете благословени!
-
Фамозен! Браво!
-
Човеците винаги са били кът! И в онова време, и сега, особено сега! Добре, че беше Мисана, та ни осветли кой точно е бил Диоген! Този услужлив човек, който явно разполага с всичкото време на света!Извинявай, Ведрин за отклонението.
-
Благодаря ви - Младен, Дочка, Йоана, Владислав, Никола и Белла! Пожелавам ви космополитни идеи и висок полет на духа!
-
Една наистина космополитна творба Ведрин!написана с лекота и прекрасна за четене!Диоген вече не търси човека, защото той вече го няма.
Оценявам творбата! Поздрави от мен и хубав ти ден! -
Свободен дух... помитащо. „Защо до днес човека не намери?“ Благодаря, че ни помогна да го намерим!
-
Сълза по бузата... Фенерът - уморен...
Ръцете Диогенови треперят...
Човекът е изчезващ феномен
и няма изгледи да го намерят.
В света царува вълчият закон:
"Изяж, ако ли не - ще си изяден!"
И оцелява с животинския нагон
и с онзи лозунг:"Тъп,но не и гладен"
Аплодисменти!И благодаря за вдъхновението! -
Диоген (Кучето) - за разлика от Диоген (Лаерций), който отразява живота му. Заставайки на агората той мастурбира публично, а след това гали корема си с ръка и се провиква - "Ех, защо не може само с поглаждане на корема да се задоволи и глада." Върви с фенер и когато го питат какво търси, отговаря - "Човека"! Казва на Александър Велики /поискал да го види/ - "Махни се от мен!", а когато великият владетел го запитал защо, му отговаря дръзко: "За да не ми отнемаш това, което не можеш да ми дадеш!" /имайки предвид слънцето/. Живее в бъчва и завършва живота си над 90, като задържа дъха си и притиска сънните си артерии с ръце. Направил първия /за мен неуспешен/ кинематичен опит да опровергае една от апориите на Зенон /Елейски/ - тази за бързоногия Ахил и костенурката.
Част от тези факти са залегнали в прекрасната ти творба, Ясене. Обичам такава поезия, завършваща с находчив и паметен финал:
"Сълза пролял, ти правиш ме честит,
едничкия ти зов да проумея -
скръбта е полет на космополит,
обречен от решетките на Гея."
Радвай ни по-често с такива удачно реализирани хрумвания, а ние ще ти ръкопляскаме! Възможно най-хубава седмица ти желая!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
