Скръбта на Диоген
Скръбта си изплачи ми, Диоген!
Защо до днес човека не намери?
Издъхна ли божественият ген
в пръстта на неизбежните химери?
Все още ли със факлата в ръка
се взираш сам сред шумната агора -
да бъдеш неудобната треска
в петите на тъй веселите хора?
И слънцето ти кой ли затъмни -
сатрап или обречен повелител?
Живя ли някой мъдрите ти дни
сред космоса на твоята обител?
В лъчите на безмерния простор
защо ти беше делва на Кибела,
когато мъдростта е метеор,
за който няма граници в предела?
Сълза пролял, ти правиш ме честит,
едничкия ти зов да проумея -
скръбта е полет на космополит,
обречен от решетките на Гея.
(Тленен остатък)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
