27 may 2004, 14:32

Скучен стих

  Poesía
1.7K 0 6
От хорски думи вече ми омръзна,
от чужда злоба как се уморих!
Опитвах гръб на всичко да обърна,
превърнах се във скучен стих.

По пътищата лутах се безцелно,
как вярвах,че това ще ми спаси!
Убивах спомените безрезервно,
убивах себе си,не се и съжалих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абе, Джон аз още в началото се бях сетил хахахаха.
  • Браво добри, ще се сетиш
  • Да ти кажа честно и на мен точно тази дума ме поразколеба. Мислех да ти предложа мой вариянт, но все още не знам с какво да я сменя. Иначе съм съгласен и с двама ви. Дори и да си остане така бих го предпочел пред много други, които са високо оценени, защото наистина е много силно. Затова вече пиша 6-ица. Браво!
  • Добри,до някъде съм съгласня с теб,но до някъде не.Единственото ми колебание в последните два реда беше думата "безрезервно".Идеята ми е да покажа какво се случва на човек когато прекалено много се вледа в хората,слуша намеци и подхвърлание.Той наистина ще се погуби,ако продължи.
  • Не знам, на мен ми допада и така. Даже мисля, че така имат голяма сила в себе си.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...