May 27, 2004, 2:32 PM

Скучен стих

  Poetry
1.7K 0 6
От хорски думи вече ми омръзна,
от чужда злоба как се уморих!
Опитвах гръб на всичко да обърна,
превърнах се във скучен стих.

По пътищата лутах се безцелно,
как вярвах,че това ще ми спаси!
Убивах спомените безрезервно,
убивах себе си,не се и съжалих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Абе, Джон аз още в началото се бях сетил хахахаха.
  • Браво добри, ще се сетиш
  • Да ти кажа честно и на мен точно тази дума ме поразколеба. Мислех да ти предложа мой вариянт, но все още не знам с какво да я сменя. Иначе съм съгласен и с двама ви. Дори и да си остане така бих го предпочел пред много други, които са високо оценени, защото наистина е много силно. Затова вече пиша 6-ица. Браво!
  • Добри,до някъде съм съгласня с теб,но до някъде не.Единственото ми колебание в последните два реда беше думата "безрезервно".Идеята ми е да покажа какво се случва на човек когато прекалено много се вледа в хората,слуша намеци и подхвърлание.Той наистина ще се погуби,ако продължи.
  • Не знам, на мен ми допада и така. Даже мисля, че така имат голяма сила в себе си.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...