yossifova (Весела ЙОСИФОВА) yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
8 585
25 may 2009, 14:51

Скъсах и последната си струна

1.4K 0 39

Ще си тръгна.

Днес.

Веднага.

Ще угасне звездопадът.

И ще дойде друга във замяна

цветните ти дни да посиви.

А пък аз като флигорна

в дланите ти медно ще звуча.

Ако ме повикаш – ще се върна,

заедно да помълчим за любовта.

Тръгвам си. Така и трябва.

Скъсах и последната си струна -

всеки звук в мен да мълчи.

На колЕне те оставям.

Безлюбовен.

Без мен.

Ако ме повикаш ли…

Може би ще се завърна.

Трябва само вместо с звездопади,

твоите очи

да са изпълнени със мен.

 

 

24.01.2009 г.

 

МУЗИКА>>>

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0