25.05.2009 г., 14:51

Скъсах и последната си струна

1.4K 0 39

Ще си тръгна.

Днес.

Веднага.

Ще угасне звездопадът.

И ще дойде друга във замяна

цветните ти дни да посиви.

А пък аз като флигорна

в дланите ти медно ще звуча.

Ако ме повикаш – ще се върна,

заедно да помълчим за любовта.

Тръгвам си. Така и трябва.

Скъсах и последната си струна -

всеки звук в мен да мълчи.

На колЕне те оставям.

Безлюбовен.

Без мен.

Ако ме повикаш ли…

Може би ще се завърна.

Трябва само вместо с звездопади,

твоите очи

да са изпълнени със мен.

 

 

24.01.2009 г.

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...