Колко пъти лъгах себе си,
мамих своето сърце.
Колко пъти се заричах,
към теб да не протягам ръце.
И колко пъти казвах си,
самотна през сълзи,
"моляте прости сърце,прости и замълчи".
Как исках да бада сълза в твойте очи,
как исках да бъда надежда в твойте мечти.
Колко пъти съм сънувала нежноста ти
и колко пъти на сън дочувах аз смеха ти,
но наяве чувах само тишината, ...