10.11.2006 г., 18:11

Сладка болка

1.2K 0 1
Колко пъти лъгах себе си,
мамих своето сърце.
Колко пъти се заричах,
към теб да не протягам ръце.
И колко пъти казвах си,
самотна през сълзи,
"моляте прости сърце,прости и замълчи".
Как исках да бада сълза в твойте очи,
как исках да бъда надежда в твойте мечти.
Колко пъти съм сънувала нежноста ти
и колко пъти на сън дочувах аз смеха ти,
но наяве чувах само тишината,
а очите ми се губят в тъмнината.
Не съм щастлива,
но защо тогава съм жива,
не искам аз такъв живот.
По-добре да си отида от колкото във самота
безпътна да търся смеха,
за който живея, за който копнях
и щом го чуя да знам, че поне жива някога бях.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ками Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за стиха ти мила!Хареса ми!Не се предавай-живей!Ти заслъжаваш това,каквото и да става!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...